Една вълшебна лунна нощ в Океана...
Една вълшебна лунна нощ в Океана...
Звездите тегнат каго грозд:
с ръка, аха, да ги докоснеш...
Не ти се спи и цяла нощ,
и цяла нощ да спиш не можеш...
И искаш да ги обереш...
Береш зърната кехлибарени,
а сладостта им като пещ
разжарена ръцете пари...
... Загледан в зрялата Луна
усещаш аромат на дюля,
увиснала във Есента
самотна, неотбрулена...
А Млечният и Лунен път
кръстосани са в Океана
и разлюляната му гръд
покриват със златиста пяна...
... И тръгваш по вълните сам
Луната радостно помъкнал,
и в пътят ти неизвървян-
в нощта възторгът не замлъква!...
Коста Качев,
Едно време в Океана
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
