Една замяна

Poetry » Parody

1.2K 0 0

Не съм за тоз живот, не съм

за тука, безполезна съм.

Защо забравя ме смъртта,

вместо мен прибира други същества?!

А я моля, всеки ден,

да не взима друг, а само мен.

И наблизо ми минава,

но накрая пак оставам.

Ето, давам си живота,

ще го разменя с охота

с някой подреден и смислен.

Даже без да се замислям.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0