Една заспала несънуваща звезда
Една заспала несънуваща звезда
Със светлите си мигли ме докосва
Един бръснач в нарязана ръка
Прикрива своите възможности
Двама са срещу целия свят
А отсреща няма никой
Тя държи да бъде винаги отзад
А той не иска да е питомен
Затова не се допълват
Тя е слаба
Той – по-слаб
Големите ще ги погълнат
Малките ще им се подиграват
Но те ще бъдат само двамата
Срещу изпълнения с яркост свят
И пак ще търсят само двамата
Да се покрият в малко мрак
Но мрак няма
Мрак никога не е имало
И никога ръцете им не ще докоснат сладостта
От чувството да имат минало
Но все пак двамата
Са заедно в едно
Очите им прикриват болката
Излъскана като стъкло
Почукаш ли ще ти отворят
Предпазни мерки няма
Радостите им са скрити толкова дъбоко
Че не виждат никаква опасност
Ще влезеш ли?
Не можеш
Ще скочиш ли?
Високо е
Ще гледаш ли?
Ще сочиш ли?
Ще плюеш ли?
Ще можеш ли
Да ги догониш?
Ще можеш ли да спреш внезапния им огън?
Ще искаш ли да ги докоснеш?
Да помниш
Да говориш
Да викаш и крещиш от болка
Радост
Отаяние
Тревога
Обич
Изповед
И разкаяние
Не мога
Да се връщам повече
Отколкото ми е възложено
28.04.2006
© Десислав Илиев All rights reserved.
