Една звезда угасна…
Мрак се спусна на небето,
студ скова сърцето.
Защо животът така ни изигра?
Защо онази черна, тъмна сянка
за тебе е дошла?
Въпросите не спират,
а отговори няма.
Причина търсим за
несправедливостта голяма.
О, как боли...
Тъжно притваряме очи
и душата ни скърби.
Ала отчаяно крещи:
Стани, стани!
Но уви...
Почивай в мир,
приятелю любим.
Вечно в нашите сърца
ще блести твоята звезда.
© Дияна Дамянова All rights reserved.
и пиши в скайпа де.. voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
