Еднакви сме - две успоредни прави,
два лъча без допирни точки,
два стиха, даже без заглавие,
без поанта - само с многоточие...
Еднакви сме - две светещи планети,
пътуващи по своите си орбити,
две сенки, никога неслети,
изгубили във мрака формите.
Еднакви сме - две успоредни прави,
проекция в далечна невъзможност...
две линии, с два влака закъсняли,
ръждясали от болка и виновност.