Едни и същи
Колко драми и колко съдби
на живота изтичат през пръстите
и повтарят се дъжд и мъгли,
слънчев прах, ветрове кръстопътни…
Все оставаме, сякаш е сън, само ние
и пак сме си същите –
търсим щастие нейде навън,
без почивка скърбим и се мръщим.
Колко черни и златни води
се смениха в реката на времето,
колко обич и болка роди
на дървото, житейското, семето...
Уж по-силни, след всеки урок,
който щедро ни дава вселената,
за добро си поставяме срок,
за любов, светлина, споделеност.
Но забравяме, само след миг,
а на делника сив въртележката
ни поема, без право на вик
и пак друг е виновен, че тежко е.
© Вики All rights reserved.
