Колко драми и колко съдби
на живота изтичат през пръстите
и повтарят се дъжд и мъгли,
слънчев прах, ветрове кръстопътни…
Все оставаме, сякаш е сън, само ние
и пак сме си същите –
търсим щастие нейде навън,
без почивка скърбим и се мръщим.
Колко черни и златни води
се смениха в реката на времето,
колко обич и болка роди
на дървото, житейското, семето... ...