Едни и същи
Колко драми и колко съдби
на живота изтичат през пръстите
и повтарят се дъжд и мъгли,
слънчев прах, ветрове кръстопътни…
Все оставаме, сякаш е сън, само ние
и пак сме си същите –
търсим щастие нейде навън,
без почивка скърбим и се мръщим.
Колко черни и златни води
се смениха в реката на времето,
колко обич и болка роди
на дървото, житейското, семето...
Уж по-силни, след всеки урок,
който щедро ни дава вселената,
за добро си поставяме срок,
за любов, светлина, споделеност.
Но забравяме, само след миг,
а на делника сив въртележката
ни поема, без право на вик
и пак друг е виновен, че тежко е.
© Вики All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много хубаво! Очень.
-
Харесах! Вярно е. Горчи от истини...
-
Вики с голяма наслада го прочетох! Хареса ми много!
-
Много хубаво!
-
👏много е хубаво!
-
Нещата от живота...Толкова истински и добре "облечени" в прекрасния ти стих, Вики! С удоволствие прочетох!
-
Благодаря и от мен!
Прекрасна си, Вики! -
И отново ти ме "дръпна за клавиатурата" преди малко, Вики. С прекрасната си творба. И като една уважаваща себе си муза ме "отвя" в съвсем друго измерение. Благодаря!
-
За съжаление няма рецепта за живот, остава въпроса как сме живели, има ли смисъл в това, което правим. Харесват ми точно такива стихове, които ни карат да се замисляме.
-
...и търсим "под вола теле"
в мисли от тъга изтъкани,
а спасителен пояс в това бурно море,
на дъх разтояние е...тя любовта ни......Усмих Вики!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздравления!