Четвъртък бе...
Слънчев ден,
ден прекрасен,
но не съвсем...
Едно дете стоя на пейката пред входа.
Това дете не смееше да прекрачи прага.
То плачеше и бършеше сълзите,
то плачеше и не можеше да си поеме въздух в гърдите.
Сълзите давеха го и душаха,
но дори и те не можаха,
не можаха да го убият и от света завинаги да го скрият.
Това дете бе малко, сладко и наивно, ...