Едно листо на твоите поли
ЕДНО ЛИСТО НА ТВОИТЕ ПОЛИ
Едно листо в полите ти се свлече и сетне с листопада отлетя,
а аз наметнах секънд хенд елече връз леката ти блузка на цветя,
и две кафета за шейсет стотинки от автомата – с много захар, взех –
и като две измамени калинки със тях платихме борча си на БЕХ,
мечтаех си за дом и топла супа, и за коминче с девет метра дим,
и като две светулчета в хралупа от зимата със теб да се спасим,
но – иде ден, и този ден е близко, печалници във вихър от листа –
ти ще поемеш някъде на изток, а аз без теб – към края на света,
а този свят до ужас е огромен! – над нас се спускат първите мъгли.
От теб ще си прикътам светъл спомен, едно листо – на твоите поли.
© Валери Станков All rights reserved.
