ЕДНО „MARLBORO” ПРЕДИ СЪН
... навярно рано се родих, и някой пич – ще бъде скоро? –
под слънцето с едно „Ап-чих!” ще палне моето „Маrlboro”,
в припадащите мрачини, под музиките – грийн и ретро,
ще люби своя низ жени! – тъй както аз ги любех светло,
ще милва пролетни треви, ще гърби път през снеговея,
сафрид в неделя ще лови? – тъй както аз лових на кея,
ще храни дом, жена, дете с убийствения кремвирш „Леки”,
и – книгите ми ще чете? – из прашните библиотеки,
сиротен – в мъжкия му сън, ще зъзне върволик от внуци,
додето аз – изкъртен пън! – пламтя и гасна в революции,
ще бъде светъл този мъж, предричам му прекрасни бездни! –
не вярвам в цъфналата ръж след мен със Джени да изчезне,
един прекрасен развейпрах! – потъвам в залеза на рида,
защото истински живях! – и няма нивга да си ида.
© Валери Станков All rights reserved.
...тъй както аз ги любех светло,
...ще гърби път през снеговея,