Момче, момиче, плаж, море.

Една луна в ясното небе.

В танца луд на любовта те двама спели са тела.

И този танц не ще завърши,

ще търсят вечно сладостта,

дори когато отдавна си замине младостта.

Едно море сърцето ми отнесе.

Една жена покоя ми смути,

с тез две очи като смарагди,

тя в миг душата моя покори.

Да можех аз, тез две очи сега да зърна,

да видя как в тях изгрява смях,

аз цялата вселена ще обърна,

та ако ще да се превърна в прах.

Една жена в живота ми с трясък влезе.

Съня ми тя дори отне.

Усмивката ми някъде залезе,

че не може постоянно да е в моите ръце.

А как мечтаех аз за тез ръце,

за таз прегръдка тъй ми свидна,

за допира на нейното лице

и една целувка, нежна като пеперудени криле.