Jul 24, 2012, 11:29 AM

Едно продължение

  Poetry » Love
849 0 0


Друг път,

в миг на отчаяние,

в миг на сподавен вик,

в миг, в който нещо застава

там, на пътя на въздуха ти,

който ти е необходим, за да живееш,

стига ли ти просто живота?

 

Стига ли ти да обичаш две очи

като море, така сини и дълбоки,

стига ли ти, щом не можеш да ги преплуваш,

щом не си усетил вълнението на морето,

с вълните, който сякаш те карат да потънеш,

но всъщност те издигат нависоко.

 

Стига ли ти, че водопада съществува

и чуваш как водата бурно,

шумно пада в друга и се слива,

стига ли ти, щом не можеш да достигнеш,

да се слееш, да застанеш под водата,

която се лее, и да усетиш че живееш.

 

Стига ли ти, когато знаеш,

че някъде там вятърът вее

и се вплита в борба ненужна

с ветровете, стига ли ти, че го има

и танцува, луд танц с клоните на дърветата,

за да раздава обич и прохлада, а ти,

а ти сякаш се задушаваш.

  

Стига ли ти да обичаш,

щом обичта си само в стих можеш да опишеш,

стига ли ти да я виждаш, че съществува,

и ти се струва толкова близко,

но щом протегнеш ръце, тя мигом се отдръпва

и я виждаш как се топи, и лицето се преобразява

в някое друго, но не и в това, на твоята любов.

 

Стига ли ти, че поетът съществува,

а не може да изрече своя стих пред теб,

дошъл на момента, щом е зърнал твоя образ, твоя лик

и стиха се лее, отвсякога по-красив,

и цяла вселена сега него гледа,

очакваща любов.

 

Но, уви, вселена поетът сам на себе си пише,

погледа втренчен сега отдръпни,

ще прочетеш с мен от белия лист,

който е приветствал неговите думи вместо мен,

и не си мисли, че ще прочетеш за любовта,

той там пак ще ме рани.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...