Небето боядисах във червено.
Тази вечер то ще бъде твое.
Трепка нещо в мъжките ми вени -
навярно радостта, че ти си моя.
И ще бъдеш! На предела на звездите,
облегнала глава на мойто рамо -
ще гледаме как блъскат се вълните.
Твоето сърце жадувам само.
Ръката ти, по-нежна от цветята,
докосва ме омайно много време.
И все се питам - как си на земята -
толкова красива и... неземна...