Едно сърце
Студената ми кожа те вбесява,
но няма връщане на заден план,
кръгът около живота се стеснява
и всеки си остава сам и неразбран…
Мълчат очите ни - било е минало,
горчивите разломки бавно се топят,
стърчи в гърдите думата „отминало”
и трудни глътки с мъка се хабят…
И думите се губят в нищото -
наречени слова за мъртъв свят,
намачкваме съня и спомена във кишата,
а нашите мечти сподавено кървят…
Откъсваш скъпия подарък от врата си,
разтваряш мъчно моята ръка…
и после даваш власт на гордостта си
да свърши туй, което любовта ти не посмя.
* * *
Стоя сама във сенките на вятъра,
в ръката ми тупти едно сърце…
Отнето, искащо, жадуващо за „някога”:
за туй, което гордостта ти му отне!
© Симона Гълъбова All rights reserved.
