ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
Jun 10, 2014, 6:26 PM

Еднопосочен билет (Из "Животът, какъвто е...) 

  Poetry » Other
443 0 4

Животът е еднопосочен билет

към направление, на теб неизвестно. 

Не си кон или куче, а само човек

и често търсиш в него най-лесното.

 

Понякога светът ти изглежда безкраен,

а понякога - една черна дупка.

Понякога той е необяснимо коварен,

като море към капитана в рубка.

 

Понякога срещаш бездомник с дворец

или нощем бягаш от оазис в пустиня.

Понякога сънуваш песента на щурец,

но по-често чуваш злорадо „Амин!”

 

Мечтаеш за полет към желаните върхове,

а те отдавна са превърнати в блато.

За да ги стигнеш, измисляш си богове,

с които запълваш пропасти на земята.

 

Упорито Дявола си склонен да търсиш,

но ще получиш само прозрение,

че животът е еднопосочен билет

към неизвестно на теб направление.

 

Друг да започнеш е въпрос на късмет,

но това на Дявола само е знайно.

Господ така е устроил света,

че своите грешки заплащаш безкрайно.

 

Животът е еднопосочен билет

за пътуване към светове непознати.

В тях да се озовеш не чакай ти ред,

а вземи от волна птица крилата. 

 

 

© Вили Тодоров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря за повторното отбиване! Моето не е уединение, а свободен избор на свободен човек. Преди време при мен се надпреварваха да влизат и коментират. Дори по отношение на един разказ, бях сравнен с Джек Лондон по стил и тематика (... или нещо подобно - цитирам по памет) Само в няколко коментара се посочваха грешки или се предлагаха други варианти на написаното. Докато си позволих да се усъмня в моята "писателска" гениалност и си направих няколко експеримента. Пусках с правописни грешки - никаква реакция. Изследвах времето за прочитане и писане на коментар. Появиха се многобройни доказателства, че нещата ми не се четяха и не будеха размисъл, а коментариите бяха единствено израз на човешка благодарност за написаните коментари от мен към съответния автор. Оценките - също. "Старите" тук знаят, че аз съм против писането на оценки и не признавам названието "литературен критик". Нито повече, нито по-малко. И тогава спрях да коментирам каквото и да е от когото и да е. Ако има нещо - пиша го в личната поща. С облекчение разбрах, че съм бил прав в своята догадка. Коментиращите изчезнаха и "пренасочиха" своето литературно внимание и оценяване към други пишещи в този сайт. Бе едно чисто човешко и разумно естествено поведение от тяхна страна. Ето още един пример за достойно следване на колективното поведение - след няколко дни коментарът под онзи разказ, в който се правеше паралел между мен и Джек Лондон, бе изтрит. :D Не ме интересува дали от разкаяние или по чужд съвет. Изобщо всеки е в правото си на личен избор да бъде част от колектив или самостоятелна действуваща личност. Нали, уважаема grenzo? А от моя страна бе също естествена постъпка на бизон, но зодията ми е такава. Описал съм я.
    "...Животът и след мен ще продължава,
    мойта смърт за никого не е беда
    и нека други преценяват
    оставих ли след себе си следа."
    Най-важното е да не се приемам сериозно, защото това ще е първата стъпка към личностния провал.
    Приятна вечер на Вас и на всички, които са прочели горните редове!
  • С прости думи-харесах стиха.Искрено съжалявам за дързоста,че наруших уединението ВИ г-н ВТ!Обожавам магаренца с дълги уши-много са мили!Но това е друга тема.
  • Уважаема "последователке на завръщането",
    Благодаря за смелостта да се погледне и коментира написано от такъв, като мен!
    Когато/ако престанем да вярваме в себе си, независимо каквото и да мислят останалите за нас, означава само едно единствено - че е абсолютно без значение дали вярваме в нещо друго или не вярваме в нищо.
  • Когато престанем да вярваме в себе си,
    означава ли,че не вярваме в нищо-
    или вярваме в каквото и да е?
    Последователка на завръщането...
Random works
: ??:??