Еднорогът, който търсеше...
Потърсих навсякъде... няма!
Погледнах зад очи, под чувства,
над всяка душа.
Отсъства чак от сърце до... усмивка.
Аз съм Малкият принц – без роза.
Театрална постановка – без аудитория.
Ти си дъжд, аз – пустиня.
Вече със думи мълча.
Много изречения правят една тишина.
Стиховете ми да се четат от всички неграмотни хора
Искам на глухите да пея,
Със слепите да броя цветовете на дъгата
Ще успея – по моите правила
със съдействието на онова, което го няма,
заедно със всичко, което не съществува.
С неписана азбука
ще те открия.
Без значение е дали си герой от приказка,
изгубил се в реалността...
© Сишарп All rights reserved.
