Едва когато...
Едва когато нещо си отиде...
Едва когато с нещо се простиш...
Разбираш, че за нещо си живял...
Но никога не ще го върнеш ти...
Разбираш, че живота е измама...
Но много късно го осъзнаваш ти...
© Полина Костова All rights reserved.
Едва когато нещо си отиде...
Едва когато с нещо се простиш...
Разбираш, че за нещо си живял...
Но никога не ще го върнеш ти...
Разбираш, че живота е измама...
Но много късно го осъзнаваш ти...
© Полина Костова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...