Едва ли
Искам обич и любов
не искам душата да бъде
пленница на една сурова съдба.
Искам любов без сълзи,
искам душата да не ме боли
Знам, че ще мине време и ще се наситим,
ще помръкне радостта, ще плаче сърцето
и не напразно душата ще более,
за истината,за топлината,
за твоите нежни думи.
Не спирай да ги изговаряш,
не спирай да ме даряваш
това ме крепи, това ме държи жива.
Очаквам времето да затрупа чувствата,
на душата да ѝ бъде по-леко.
Едва ли ще бъде мъртва любовта ми.
Едва ли...?...
© Йонка Янкова All rights reserved.
