* * *
въртим се, въртим!
И свят да ни се вие,
все във кръг вървим!
Всеки ден е кръгъл коловоз,
а ние - малки глупави калинки.
Тичаме по тая кръгла ос
и събираме... прашинки!
Трупаме пари, богатства, злато,
купчини ненужни вещи -
живееме охолно и богато,
а все ни липсва нещо.
Липсват ни усмивки на лицата
и дяволските пламъчета в очите,
и чувства във сърцата,
и чистотата на сълзите.
Забравили сме що е милост
и що е топло състрадание
и в тая глупава душевна гнилост
драго ни е чуждото страдание.
А можем да сме по-щастливи,
да не леем глупави сълзи...
И светът е място по-красиво,
и ние можем да сме по-добри!
© Виктория Станева All rights reserved.
