Върви си ти от мен, Любов,
за мен си нежелана.
Защо отново ме измъчваш,
нали със теб се разделихме?
Вратата съм отворила широко
и няма да те спирам,
вземи лъжите си и си отивай.
Не ме моли, сърцето ми е празно.
Ти всичко взе от мен преди
и нямам нищо вече аз.
Върви си ти сега,
а мен ме остави сама.
© Симеонова Симеонова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
