Ефект на доминото

Безбройно много стават плочките...
Плочките на изборите ми в живота.
И като домино, редено в една посока,
объркаш ли нещата, сменя се и вота.

Изказвания, мисли и неспирни чувства,
течащи в хорските усти, като река.
Измиват лошото или те носят
към дъното на твоята съдба!

Отказвам ли се? Не! 
Не съм от лесните играчи!
И удар в земята... ме кара да отскачам!
Изправям се, и да боли - не ще се влача!

Откъсваш разни редове, подхвърлени със злоба
и ги забиваш вътре в мен... "Прекрасно" хоби!
Е, стрелката на часовника те гони
и стигне ли те... Братко, sorry!

Не съм загубил нищо, печеля само опит...
А ти си този, който спира и не може да ме гони...
Това е, природа... Едните тичат, с няколко човека на гърба

си,
а другите остават, тъкмо слезнали от клона...

На състезанието има няколко отбора
и всеки бори се да бъде най-отгоре...
Аз не съм от тези! Поставил съм си други цели!
Най-лошата ми битка е със самия мене
и ако щеш ми вярвай, но... радвам се, когато я печеля!

Не се препъвам в срутените плочки,
прескачам ги! И падайки се уча на летене,
а ти се учиш да се миеш с мене.
Усмихвам ти се, ставам и си заминавам...
Комплекси от ефект на доминото нямам!