Егати живота отчаян
Какво ми остава – да гушна Морфей,
пък той ако нищо не свърши,
изправям се рязко и ставам злодей
с бутилка в тютюневи пръсти.
След “двеста” съм вече готов за пират –
заграбвам пари и бижута.
За мацките ставам приятел богат –
Наоми и други прочути.
Пак нова “стотачка” и вече съм кмет –
гуляи, екскурзии, похот.
За хорски проблеми съм вечно зает,
за внуците търся аз доход.
Поглъщам поредното – ставам поет
и пиша любовни сонети
за Нея, за друга, поръчки… наред –
все дами, игриви кокетки.
Направя ли “петстотин”, правя се мъж
и споря с портретите тъпи.
– Какво си ме зяпнал, бе? Яко се дръж! –
показвам му средните пръсти.
На шестото плача и пея до … кръв.
Егати живота отчаян!
– И к'во кат' умра, бе? Че ня'а съм пръв!
Обаче не ще се покая!
27.07.10
© Илко Карайчев All rights reserved.
