Егоизъм
“Леглото е общо.
Възглавницата – не...”
Янош ПИЛИНСКИ, “Доживотно”
Делим едно легло десетилетия,
един чаршаф,
една завивка тънка,
на рамото седефът ти ми свети,
когато е безлунна нощ навънка;
дъхът ти топли в стаята покоя,
ти спиш, до мен допряла колене –
отдавна всичко мое е и твое...
Единствено възглавницата – не.
Възглавницата не разделям с тебе,
през моя сън за тебе няма брод,
не искам да споделяш моя жребий:
в съня си аз живея друг живот.
На сън през мен текат реки пенливи
на гняв и ярост, мъки и беди,
порои тъмна злоба ме заливат,
у мен се сблъскват “после” и “преди”
и аз съм кръстопът на времената,
събрал света със болките му в мен.
Ако в съня си стена и се мятам,
то значи някъде е труден ден,
то значи, че избухват земетръси
и взривове люлеят моя свят –
аз преживявам този свят в съня си
и неговите рани в мен кървят.
И в тъмното душата е мембрана
за чужото страдание край мен,
в съня преливат болки, отчаяния...
...не искам той да бъде споделен.
Не искам да боли и теб в покоя
на нощите.
Почивай ти поне!
Отдавна всичко мое е и твое...
Единствено възглавницата – не.
© Валентин Чернев All rights reserved.
