“Леглото е общо.
Възглавницата – не...”
Янош ПИЛИНСКИ, “Доживотно”
Делим едно легло десетилетия,
един чаршаф,
една завивка тънка,
на рамото седефът ти ми свети,
когато е безлунна нощ навънка;
дъхът ти топли в стаята покоя,
ти спиш, до мен допряла колене –
отдавна всичко мое е и твое...
Единствено възглавницата – не. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация