Егото
Ех, това величествено его!
В нас забито здраво, като клин.
Всички ние сме родени с него
и не можем да се разделим.
Нашето незаменимо его!
Свидно като първороден син.
Денем, то е личното ни кредо.
Нощем е предпазен балдахин.
То ни гали като горски мъх.
Натежава във житейската ни драма.
Тръгва си с последния ни дъх
и оказва се, че е едва шест грама.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
