Ех, ако можех да кресна...
Изпей ми нещо за есен, в тази надвиснала вечер!
Изпей ми нещо за среща, за думите неизречени...
Дърпа струни дъждът, а аз със себе си споря...
Не мога да живея без теб... и с Песента да се боря...
Да имах твойте ръце... да си скрия лицето...
Да имах твойте коси... Да ми галят сърцето...
Пролетна, мътна вода всичко скъпо измива...
Жестока небесна ръка с дъжд и град ни затрива...
В дългото есенно тихо огънят ще ни сгрее...
Моите влюбени стихове чакат да им запееш...
Остана ми само едно - изпей ми есенна песен!
Ех, ако можех... Ако... Ех, ако можех да кресна...
© Красимир Дяков All rights reserved.
