Ех... че дъжд се изля...
От очите ти
нежност вали...
ах... как само вали...
къпеш лицето,
гърдите...
нозете ми...
ех... че чудно вали...
и защо ли сега...
под облак
от нежност
и в мен заваля...
тиха копнежност...
болка...
безбрежност..
ах... как заваля...
по телата ни пак
нежни ручеи тичат
от обич...
желание...
страст...
ах... какъв порой
вали върху нас...
после утихна,
ти се усмихна
и слънце
във шепи събра...
закичи косите ми,
целуна очите...
светът заблестя...
ех... че дъжд се изля...
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
