Пенливата рекичка
крие се в леда.
В гората е самичка,
но идва пролетта.
Долита със ятата,
пристига с ветрове,
затопля се земята,
топят се снегове.
Събужда се Мецана
от зимния си сън,
долитат и пчелите
от близкия пчелин.
Тогава към гората
потеглям с тебе, татко,
медец да ми извадиш, -
да си похапвам сладко!
© Дияна All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
