Ех, каква мадама...
Ех, каква мадама,
цялата крака.
Като риба в шадравана,
зейнах, ей така (_____________)
А ченето ми изпадна.
Де ли е сега?
Как ще го открия
в тая тЕмна темнИна?
Ала хищник в мене страшен,
вие и ръмжи.
- Тръгвай бе, глупако,
туй не се брои.
Та перчема си загладих
и тръгнах във нощта,
нея да я дебна
в ноемврийската мъгла.
И ето вече стигам.
Лелеееее, машала.
Какво ли да й думам,
нещо по така...
- Хей, бамбино сладка,
де във тоя мрак?
Хайде с мен във вкъщи,
ний да месим козунак.
А тя се ококори,
смее се се, сумти
и с мъжки глас ми рече.
- Чиче, козунак ли,
че то, Великден е в април.
© Виолета All rights reserved.
Не искам да се преуморяваш, Иржи. Аз няма никога да се разсърдя, че нещо не си видяла.
