Nov 7, 2022, 10:15 AM  

Ех, каква мадама... 

  Poetry » Humour
447 3 12

Ех, каква мадама, 
цялата крака. 
Като риба в шадравана, 
зейнах, ей така (_____________)
А ченето ми изпадна. 
Де ли е сега? 
Как ще го открия 
в тая тЕмна темнИна?
Ала хищник в мене страшен, 
вие и ръмжи. 
- Тръгвай бе, глупако, 
туй не се брои. 
Та перчема си загладих
и тръгнах във нощта, 
нея да я дебна 
в ноемврийската мъгла. 
И ето вече стигам. 
Лелеееее, машала.
Какво ли да й думам,
нещо по така...
- Хей, бамбино сладка, 
де във тоя мрак?
Хайде с мен във вкъщи, 
ний да месим козунак. 
А тя се ококори, 
смее се се, сумти
и с мъжки глас ми рече.
- Чиче, козунак ли,

че то, Великден е в април.

© Виолета All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Аааа, не, с него не мога да се меря. Но обичам да пиша и такива. Става ми весело Не искам да се преуморяваш, Иржи. Аз няма никога да се разсърдя, че нещо не си видяла.
  • След периода на отсъствие, малко бавно и трудно наваксвам, особено при автори като теб, които творят денонощно, въпреки бебе, мъж, семейство...Ха-ха,
    това е закачка, разбираш, нали? Като ураган ги бълваш! Май започваш състезание с Юри?!...
  • Еххх Вили
  • 🤭
  • хаха
  • Дано, Мине. Нека да има и весело, че какво ще правим иначе. Благодаря ти.
  • Колко весело стана тук, хареса ми, Вили. Браво!
  • Ами нещо съм на такава вълна. То при мен не се знае никога )))
  • Разсмя ми Вили! Ти като Юри с неговите момета!
  • Благодаря ви, Тоти, Скити. Еми да внимават

  • Никога не се знае какво може да се крие в тъмнината!
  • Ми, език мой - враг мой, .
    Това стихче, то се знай,
    ще му сложа щастлив край.
    ...
    - Аз, такова, сгафих пак,
    ти нали разбираш – мрак.
    С много нежен мъжки глас
    тя прошепна
    - Дай у нас.

    Поздрави! Успех!
Random works
: ??:??