Ех, любов
Какво става с мен сега,
защо не мога аз да те забравя,
плени ти мойта силна уж душа
и мислите за теб не мога да оставя.
Минава ден, минават два,
ти все още си в ума ми,
какво да сторя, чудя се сега,
да се откажа - само през трупа ми!
И все така за тебе мисля и мечтая,
и все така за тебе дишам и живея,
защо животът с мене си играе?
Защо - не мога аз да проумея.
И казвах ти тогава аз, че те обичам,
че за тебе всичко давам
и сега аз думите си не отричам,
за нищо казано не съжалявам!
© Иван Бонев All rights reserved.
