Трибуна няма да дадат
на поетите-това е ясно.
От медиите сега мучат
стада от сноби
и от толерасти.
Издут до пръсване светът
е от този въздух под налягане.
Но не казвайте-Поетите мълчат!
Те просто рецитират
от диваните.
От там със страст и плам крещят,
макар да няма кой да се обърне.
Но не бойте се! И този път,
все ехото им ще се върне.
© Кольо Колев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Това ми хареса