Sep 28, 2010, 2:43 PM

Ехо от усет зелен 

  Poetry » Love
665 0 6

С устни, сухи от страст,

минавам по твоето тяло.

Някъде зад очите ми ечи ехото

от релефа на крещящата кожа.

Всичките ония линии пак се врязват в ума.

Вдишвам спокойствието на зеления дъжд,

който с лятната тишина си глаголи

и прави спомените отново възможни,

полепнали по пръстите ни разголени,

да се срещнат още веднъж.

Часовниците швейцарски излишни са,

изглеждат комично натруфени.

Събирам в шепи усещанията предишни

и пътувам към теб всяка нощ, вече безкуфарно.

© Милко Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??