Ехо от усет зелен
С устни, сухи от страст,
минавам по твоето тяло.
Някъде зад очите ми ечи ехото
от релефа на крещящата кожа.
Всичките ония линии пак се врязват в ума.
Вдишвам спокойствието на зеления дъжд,
който с лятната тишина си глаголи
и прави спомените отново възможни,
полепнали по пръстите ни разголени,
да се срещнат още веднъж.
Часовниците швейцарски излишни са,
изглеждат комично натруфени.
Събирам в шепи усещанията предишни
и пътувам към теб всяка нощ, вече безкуфарно.
© Милко Христов All rights reserved.
