Feb 14, 2010, 3:34 PM

Ей тука няколко думи...

  Poetry
996 0 0

Ей тука няколко думи ще вплета

и нито рима, и нито красота в тях ще има,

защото единствено и само с горчилка е изпълнена песента.

 

Самотата е тая, която всяка сутрин ме посреща

и безмерна болка душата моя безпомощно обсебва,

но въпреки сълзите литри твойто съжаление не ща.

 

Тук и сега сърцето свое ще разкрия,

защото само на тия листи истинска мога да бъда.

Тук и сега тъжната физиономия ще скрия,

защото всяка нощ твоето безразличие с литри пия.

 

Ще дойде ли ден, в който да кажа “брат, и аз щастлива съм”...

Защото щастието така ловко покрай мене минава

и винаги в края на деня си казвам “отново сама съм”...

Просто, надявам се, ще дойде ден и всичко туй ще обрека на забрава...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежана Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...