Ей тъй - по аверски
- А ти коя си, що си?
- Мен наричат ме Смъртта
и ще те водя у Дома.
- Че аз съм си у нас -
да не би да казваш, че у вас?
- Не. Събирай си багажа -
пътьом ще ти поразкажа
- Ще ме чакаш много време,
бърза ли – човек се мае що да вземе
- Хич недей се колеба -
тръгваш гол и по една Душа!
-‘Ма как така?!
- Че какво донесе с’ себе на Света?
- Недей така - та туй е срамота! -
Натрупах аз какви ли не неща!
- Хайде, хайде! Суетта. -
Там нямаш нужда и от вещ една
- Не каза откъде си...
- От дето ти дошел си
- ..А там има ли поети, поетеси…?
- Има ‘сякви – даже стюардеси…
- Е, че то си е кат’ тука -
значии... същата е скука.
Едно въпросче от боллука -
А как сте със боклука?
- И там ще имаш за боклука кошче,
Само еей такова малко мостче
да преминеш -
малко след като се ти споминеш…
Изхвърлянето не е тъй безцелно,
даже имаме „събиране разделно”
- Да, но тука много го не тачим -
не за друго - харесва ни да се затлачим
- па даже и пари за туй ний харчим
- Споко, там с парите не боравим -
Трийсет сребърника има само - безнадзорни
- Хха, че те са тъй позорни!
- С тях разплащаме катрана
- Ахха – говориш за “Казана”
- Да, бързо туй го схвана,
макар да няма никакъв казан -
просто начин – всеки да избира сам.
… Хайде, тръгвай – не остана!
- Чакай – за ръката да те хвана!
- Че защо ти е ръката?! – Да те води?
- Сигур. - Той нали за туй те изпроводи?!
- Не. Ще идеш там ти сам самичък -
тука също беше тъй едничък.
- Нещо хич ми се не тръгва за натам
- Знам де, знам, ма няма отърване от там
Пък и важно ли е где ще бъдеш Сам -
Тук ли или Там?
Ренета Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.