Добро утро, ангеле на младостта,
безценен дар на радостта,
плач блажен, след болка процеден,
момент за трима съкровен.
До късно спиш, богиньо на деня,
пропускаш жалко във съня
красотата на мечтите и на святостта,
но е простено – ти си гордостта.
Сега пък ти е мъчно – пладне вече стана,
а ти остана само със закана
да живееш винаги встрани от тишината –
сега си само част от правилата.
Лека нощ на тебе, демоне на тишината,
сливаш се сега със самотата
и заспиваш запомнен завинаги безсмъртен,
но все пак нищо няма да те върне.
© Илияна Брайкова All rights reserved.
Трябва ли да повтарям, че всеки следващ коментар и т.н.?