Sep 19, 2010, 5:35 PM

Ежедневие

  Poetry » Other
1K 0 5

Добро утро, ангеле на младостта,
безценен дар на радостта,
плач блажен, след болка процеден,
момент за трима съкровен.


До късно спиш, богиньо на деня,
пропускаш жалко във съня
красотата на мечтите и на святостта,
но е простено – ти си гордостта.


Сега пък ти е мъчно – пладне вече стана,
а ти остана само със закана
да живееш винаги встрани от тишината –
сега си само част от правилата.

 


Лека нощ на тебе, демоне на тишината,
сливаш се сега със самотата
и заспиваш запомнен завинаги безсмъртен,
но все пак нищо няма да те върне.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна Брайкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Настояването ти не е оправдано, Тошко. Квалифицирането на потребителите с имена на животни едва ли е по-достойно от това, което го е предизвикало. Впрочем заради спамове от този род правилата на сайта ще бъдат променени в най-скоро време. После можете да се сърдите единствено на себе си.
    Трябва ли да повтарям, че всеки следващ коментар и т.н.?
  • А предните не-свързани? (съжалявам за настояването)
  • Всеки следващ коментар, несвързан с текста, ще бъде изтрит! И трябва да ви кажа, че търпението ми започва да се изчерпва тая вечер!
  • Що за противен спам под стихо на трети! Моля редакторите да изтрият, което не е по същество.
  • Сфинкс ще а съм, Кани - ако дойда в Кайро,
    по добре купи ми пистолет "Макаров",
    после тръгвай бързо с мене към безкрая,
    да отсрелям дръзко извънземен в рая...

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...