Ежко Бежко
Ежко Бежко мина плета
и из двора ми зашета.
Под ябълки и под круши
все си нещо души.
Хайде,казвам му,вземи си
на децата занеси си.
Той носа си мръщи-
не ще да ходи в къщи.
Май решил е тука
да си прави хралупа,
та да му е под ръката
на децата храната.
Е,добре,му казах,
стара кошница показах.
Ще ти я захлупя,
туй ще е хралупа.
Листа и тревички
той домъкна,всички
да си спят на меко.
А аз от далеко
гледам и се смея,
да му се скарам не смея.
Колко са щастливи,
ежковци бодливи.
© Лидия Кърклисийска All rights reserved.
