Ежко Бежко на върха - 2
Слънчо взе да се изнизва
от върха на планината,
Ежко, бързо взе да слиза
към дърветата в гората.
Кака Сврака, дългокрака,
дето - сладко все яде,
литна пак към храсталака,
още круши да краде!
Стигна бързо сред липите,
но какво да види там:
Точно в храстите, в елите,
я причакваше Мецан!
Той над раницата с круши
бе опънал мечи крак,
бързо, Свраката подуши
сред небесния сумрàк.
Малко строгичко и кресна:
- Како Сврако, не кради!
Ежко знае... чудни песни,
всичко свое той дели!
Свраката, безшумно кацна,
прав бе Стария Мецан:
Ежко Бежко, бе прекрасен,
много честен и засмян!
Седна плахо край Мечока
и до храстите се сгуши!
Днес под сянката дълбока
няма тя да граби круши!
Но измина - цяла вечност,
стана тъмничко навън,
нямаше го... Ежко Бежко,
Мечо, хъркаше насън!
Кака Сврака, без уплаха
литно тихо над липите,
зърна Ежко да размахва
неестествено бодлите!
Върна се, Мечока грабна,
и без глас му съобщи:
- Ежко Бежко, май е паднал,
сам в скалите той лежи!
- Тичай бързо да помогнеш,
ти си силен, издръжлив,
аз ще викам, Бърза помощ,
Ежко... сигурно е жив!
Мигом, Мечката препусна
през смълчаните гори,
сред скалите тя се спусна,
Ежко Бежко, там откри!
Гушна бедният бодливко,
запрегръща го със рев!
Ежко - вечният сънливко
си умираше от кеф!
Той не бе... изобщо падал,
беше просто изморен,
бе решил като награда
да си дремне в този ден!
.......
Тази нощ... не беше кратка,
всеки с нещо се сдоби:
Покрай крушите в гората -
всички станаха добри!
Мечо, много дълго плака
с едра круша във ръка!
Ежко Бежко, с Кака Сврака
се прегърнаха в нощта!
Юри
Йовев
Август 2019 г
© Yuri Yovev All rights reserved.
