Ежко Непослушков
Искам да почина в съботния ден.
Сядам на шезлонга, Ежко е до мен.
Легнал във водата на един дюшек.
Не на гръб, щураче! На корема мек!
Слънчо му се смее и със птичи грак
гларуси облитат малкия юнак.
А пък двете чайки гледат от брега,
сякаш му завиждат с мъничко тъга.
Маймунякът Тошко вперил е очи.
Да, и той завижда, в погледа личи.
Ежко неразумен, лапичка ми дай,
искаш със бодлите да ме боцнеш май.
Спукаш ли дюшека, ще се озовеш
мигом във водата! Как ли ще гребеш?
И спасител няма тука на брега.
Знай, щураче малко, туй не е шега!
Докато умувам що да сторя аз,
някаква вълничка дръпна го и... Прас!
– спука се дюшекът. Ежко не разбра
как белята стана. Дъното прибра
този непослушник... Ти не се плаши!
Помощ ще получиш, даже да грешиш!
Тошко във водата хвърли се и как
не разбрах изнесе нашия "юнак".
Всеки заслужава в трудния му час
да помогне някой тук измежду нас
и щастлив да бъде приказния край.
Но от тази случка ти поука май
трябва да си вземеш. И да разбереш –
никога не трябва като този Еж
да си неразумен в морската вода,
да не те настигне същата беда.
03.08.2019
Благодаря за вдъхновението, беше ми приятно да настроя музата си за детска поезия, Блу!
© Мария Панайотова All rights reserved.
