Ежко Непослушков
Искам да почина в съботния ден.
Сядам на шезлонга, Ежко е до мен.
Легнал във водата на един дюшек.
Не на гръб, щураче! На корема мек!
Слънчо му се смее и със птичи грак
гларуси облитат малкия юнак.
А пък двете чайки гледат от брега,
сякаш му завиждат с мъничко тъга.
Маймунякът Тошко вперил е очи.
Да, и той завижда, в погледа личи.
Ежко неразумен, лапичка ми дай,
искаш със бодлите да ме боцнеш май.
Спукаш ли дюшека, ще се озовеш
мигом във водата! Как ли ще гребеш?
И спасител няма тука на брега.
Знай, щураче малко, туй не е шега!
Докато умувам що да сторя аз,
някаква вълничка дръпна го и... Прас!
– спука се дюшекът. Ежко не разбра
как белята стана. Дъното прибра
този непослушник... Ти не се плаши!
Помощ ще получиш, даже да грешиш!
Тошко във водата хвърли се и как
не разбрах изнесе нашия "юнак".
Всеки заслужава в трудния му час
да помогне някой тук измежду нас
и щастлив да бъде приказния край.
Но от тази случка ти поука май
трябва да си вземеш. И да разбереш –
никога не трябва като този Еж
да си неразумен в морската вода,
да не те настигне същата беда.
03.08.2019
Благодаря за вдъхновението, беше ми приятно да настроя музата си за детска поезия, Блу!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени