Jul 13, 2008, 7:54 PM

Ейнджел Стрийт

  Poetry » Love
701 0 1

Как да затворя очи в тази нощ,
сърцето ми е като отворени врати.
Чака твоето спасение,
още плаче в самота,
като рана - раздира, боли.
Но тъмнината не спира да ме гони.
Бягайки от кошмарите на Ейнджел стрийт,
аз още страдам по теб,
а всички затварят очите ми с лъжи.
Прогони болката,
събуди ме преди спомена,
преди отново да се моля
за последния си сън.
Аз не спя нощем,
прегърната в студ,
търся те, бродя навън.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стеси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...