Екран от спомени,
филм без истини.
Измислен сценарий,
хей така, само по принцип.
Живот човешки
и мъничко сълзи,
с радост притихнала,
в сърдечните гърди.
Сън за бъдеще.
Размазана картина.
Идеи и мисли... безсмислици,
чертаят пътя напред,
като че ли наистина.
Реалност е всичкото.
Или поне ще бъде.
А за черното на тъмното (и за поуката),
ще споделя в следващия стих.
20.12.2012 година
Галина Петрова Данкова
© Галина Данкова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
