Като осколки на граната
в барутен погреб, разпилени,
далеч политнаха децата,
от изгрев тъжен заслепени.
И кухо дрънкат бели мощи,
сърцето ми в траншея блъска,
в безвремие се то залости,
във "прехода" на прах се пръсна!
Смъртта играе на рулетка руска
и с праведен, и със злодей.
Ала надеждата не ни напуска,
дано и слънце да изгрей!
© Иван Димитров All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
