10.10.2023 г., 16:25 ч.

Експлозия 

  Поезия » Гражданска
149 1 0


Като осколки на граната
в барутен погреб, разпилени,
далеч политнаха децата,
от изгрев тъжен заслепени.

И кухо дрънкат бели мощи,
сърцето ми в траншея блъска,
в безвремие се то залости,
във "прехода" на прах се пръсна!

Смъртта играе на рулетка руска
и с праведен, и със злодей.
Ала надеждата не ни напуска,
дано и слънце да изгрей!

© Иван Димитров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??