Експлозия
Като осколки на граната
в барутен погреб, разпилени,
далеч политнаха децата,
от изгрев тъжен заслепени.
И кухо дрънкат бели мощи,
сърцето ми в траншея блъска,
в безвремие се то залости,
във "прехода" на прах се пръсна!
Смъртта играе на рулетка руска
и с праведен, и със злодей.
Ала надеждата не ни напуска,
дано и слънце да изгрей!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Димитров Всички права запазени
