Екзистенциален страх
Изплаших се от бездната във мен.
Запълних я с тютюневи отрови.
Помръква тихо моят светъл ден
и сляпа мъка във сърцето рови.© Петър Варчев All rights reserved.
Изплаших се от бездната във мен.
Запълних я с тютюневи отрови.
Помръква тихо моят светъл ден
и сляпа мъка във сърцето рови.© Петър Варчев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...