Екзистенциално № 6
Екзистенциално № 6
Светът ни е побъркан –
върти се пощурял,
далѝ е пак „накъркан”,
илѝ – не изтрезнял!?...
... Земята си прекрасна
от вековѐ без жал
измъчва най-ужасно –
дори и не разбрал!...
Решил е неотдавна
от космоса над нас
да населява главно
на първо време – Марс!...
В скафандри ще живее
закаран в пустошта,
а как ще оцелее:
не мисли за Страстта!
... А родната планета
не иска да спасѝ...
(Обаче тя вендета
май вече му гласѝ...)
Получил наготово
Живот комфортен тук –
е замечтал отново
да го смени, но с друг...
Да бъде неотложно
космически номад,
дорѝ и без възможност
за връщане назад.
С възторженост нелепа
на старт застанал днес,
разчита на подкрепа
от нашия прогрес.
... Но „горе” дебне хѝщно
сам Космосът жесток,
а не предвидил „Нѝщото” –
виновно гледа: Бог!...
Безумна Гравитация
не ще му позволѝ:
Човешка еманация
всред мъртвите звезди!...
Скафандърът напусне ли:
Животът ще умрѐ,
че няма как изкуствено
дъхът си там да спрѐ!...
На атоми в Пространството –
след туй ще почне пак
безкрайно сам да странства
във търсене на Бряг!...
С желание „несбъднато”
нагоре все лети,
обаче към „отвъдното” –
май не разбрал вървѝ...
... А беше уж разумен:
единственият вид
все óше не изгубен...
(Илѝ пък не открит!...)
01.09.2019.
© Коста Качев All rights reserved.
