Май намерих златните поля,
скрита там е нейде любовта,
вятърът над тях се шири,
моята усмивка нежна дири.
По зеленото търкулнах си мечтите,
в извори горещи влях тъгите,
а под кръст от камък потанцувах,
и звездите ни единствени жадувах.
Бях вълшебен стон отвъден,
за живот реален пак пробуден.
Бях и път, и сън, и вечност,
скътани в душевната безбрежност. ...