Apr 19, 2011, 10:15 PM

Ела 

  Poetry » Love
1131 0 10

Шепнешком те повиках.

Как ме позна?

С дъх на бадеми

и жадна сълза.

Миг - възкресение!

Светлината

от упор

простреля небето

у мене.

Сега е.

Утре платното

пак ще е бяло.

Нарисувай ми

слънце,

  огнище,

    постеля.

Имай милост.

         Тръгни...

© Мариана Демирова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Нарисувано със светъл лъч и нежен шепот!
    Поздрави!
  • Честит празник и на теб,Марианка!
  • Честит празник, Мариана! Специален поздрав за финала на стихотворението:
    "Утре платното
    пак ще е бяло.
    Нарисувай ми
    слънце,
    огнище,
    постеля.
    Имай милост.
    Тръгни..."
  • стих...сълзица...
    прекрасен..
    Мариана, сърдечно..
  • хубаво,благодаря ти
  • Харесах!
    Много!
    От сърце!
  • Не с четка,с устни ще ти нарисувам
    онази дълго чакана любов
    Позна ли ме?Отдавна ти гостувах,
    но днес реших при теб е само моят дом.

    Прегръдка!!!
  • "Нарисувай ми
    слънце,
    огнище,
    постеля."
    Нарисувай! И...утоли жаждата й, Господи!!!
    Искрено ти пожелавам да подредиш своята поетична къща с още красиви откровения ухаещи на бадеми и чисти като детски сълзи, Марианче!
    Попътен вятър!
    С обич, за теб!


  • Марианче, твоите думи са като дълго мълчана вода. Изворна - топла и лековита. Колкото пие човек, толкова по-жаден остава. Благодаря ти, ПРИЯТЕЛКО МОЯ. Щастие е, че си при нас, с нас, в нас. Ив
  • Браво хубав стих.
Random works
: ??:??