Шепнешком те повиках.
Как ме позна?
С дъх на бадеми
и жадна сълза.
Миг - възкресение!
Светлината
от упор
простреля небето
у мене.
Сега е.
Утре платното
пак ще е бяло.
Нарисувай ми
слънце,
огнище,
постеля.
Имай милост.
Тръгни...
© Мариана Демирова All rights reserved.
Поздрави!