Ела
Пропаст е душата ми свенлива
Мълчание в себе си е притаила
Гонят се в нея бурни страхове
Лудуват в нея и студени ветрове.
Не си я пожелавай, много е студена
Бездомна е и много наранена.
Гласът ми само тихичко там пее
А погледа ми в тъмното се рее.
Душата ми е слънчев водопад
Безметежна в звънчев бяг
Отнася с лъчите си простора и
Спи сама на небосклона.
ЕЛА... Нали разбра, какво е неизбежност
След тази моя песен – нежност
Когато си отидат ветровете
Ще се докоснат те, ръцете – двете.
© Мария Николова All rights reserved.
