svetlitschka (Светличка)
61 594

Dec 8, 2019, 7:45 AM

Ела

Poetry

606 0 4

Несподеленост

блъска ме в гърдите,

мечтата ми по теб души,

дори в съня ми

през сълзите

тя образа ти скъп руши.

Ела да я прогониш

с устни тихи,

да я оттласнеш

убеден навън,

с нежност покори я

в своите стихове,

и не ще тревожи

моя сън.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

svetlitschka (Светличка)

Най-хубави са обикновените радости, поздрав от мен!

2019-12-11T22:36:43+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Само една дума"Ела",но колко голямо съдържание.

2019-12-10T20:32:25+02:00
svetlitschka (Светличка)

Много ви благодаря за споделянето и вниманието към скромните ми редове!

2019-12-08T23:46:33+02:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

Тежко е, когато човек не може да сподели чувствата си с някого. В същото време тя е подтик за творческа изява. Нужно е да се обича. Все ще дойде времето, когато съдбата на обичта ще отвърне с обич.

2019-12-08T19:04:00+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0