Dec 8, 2019, 7:45 AM

Ела

  Poetry
611 0 4

 

Несподеленост

блъска ме в гърдите,

мечтата ми по теб души,

дори в съня ми 

през сълзите 

тя образа ти скъп руши.

Ела да я прогониш

с устни тихи, 

да я оттласнеш

убеден навън,

с нежност покори я

в своите стихове,

и не ще тревожи

моя сън.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Най-хубави са обикновените радости, поздрав от мен!
  • Само една дума"Ела",но колко голямо съдържание.
  • Много ви благодаря за споделянето и вниманието към скромните ми редове!
  • Тежко е, когато човек не може да сподели чувствата си с някого. В същото време тя е подтик за творческа изява. Нужно е да се обича. Все ще дойде времето, когато съдбата на обичта ще отвърне с обич.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...