Jan 27, 2008, 10:18 PM

Ела

  Poetry » Love
1.1K 0 3

Ела точно сега

при моята замръзнала душа,

тя има нужда от теб в нощта.

Ела, защото тя страдала е

в самота без твойта

светлина и топлина.

Ела, много дълга е нощта,

ела и изживей с нея ти мига.

Ела точно сега, защото тя

чакала е дълго в тъмнина,

с букет цветя -

твойта нежна светлина и топлина.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Люцканов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...