Дните падат като есенни листа.

А е пролет, пролет, пролет.

Вятърът разнася аромата на трева

и дъждът блести – като напъпил ствол е.

Днес вали, вали, вали.

Цъфти плътта на голите дървета.

Няма слънце и звезди.

Днес Луната пак не свети.

Капки падат - като зелени стрели,

лятна буря наднича отвън, а е пролет.

Ела и ме вземи!

Изведи ме в дъжда...

Ако съм с теб – ще газим във водата голи.

Олуците ще бъдат водопади,

вадите край тротоарите – реки,

а локвите ще бъдат океани.

Ела и ме вземи,

изведи ме навън!

Ако съм с теб – дъждът няма да е кален.

Ще бъде пролетен и есенен и летен...

Небето няма да ми трябва -

очите ти ще бъдат моето небе.

Капки падат - като изживени дни.

Лятна буря фучи, а е пролет.

Ела и ме вземи,

изведи ме далеч!

Ако съм с теб – животът няма да е кален.

Ще бъде пролетен и есенен и летен,

а зимата ще бъде цветна.

Ела, изведи ме, насън...

Ще гледаме капките

с отблясъци от синьо,

вятърът ще свисти,

ще гони пясъците,

а облаците ще целуват морето.

Ела!

Върни ми дъжда,

мъглата,

върни ми солта на вълните...

Остави дланта си

върху главата ми,

спаси ме -

от експлозията на мислите.

Ела!

Ще тичаме в дъжда,

в мъглата,

в солта на вълните...

ще тичаме под слънцето на дланите ти,

които ще впиват вените си в мен

и нежно ще ме давят...

Ела и ме вземи.

Сега се давя –

в кално и в копнежи...